Хората, които умират преждевременно от заболявания, са се увеличили с 50% от 2000 г. насам
Хората, които се разболяват тежко или умират прибързано от високо кръвно и затлъстяване, са се увеличили с 50% от 2000 година насам.
Болестите, свързани със застаряването и метода на живот, съставляват голямо предизвикателство за претрупаните здравни системи.
Установените обстоятелства сочат огромна смяна от епохата, в която инфекциозните заболявания и неприятното майчинско и детско здраве са били измежду най-големите закани, към епохата, в която здравните системи би трябвало да се оправят с „ рисковите фактори, свързани с метаболизма “, в това число високите равнища на кръвната захар и мазнините, които са довели до внезапно повишаване на „ незаразните “ заболявания като сърдечни болести, диабет и рак.
Ново изследване, оповестено от Института за здравни индикатори и оценка (IHME) към Вашингтонския университет, откри също по този начин, че предстоящата дълготрайност на живота евентуално ще се усили с съвсем пет години сред 2022 и 2050 година, достигайки малко над 78 години. Очакваното нарастване с 9,2 години в Африка на юг от Сахара спомага за доближаването на продължителността на живота сред по-богатите и по-бедните райони в света.
Очакваното световно нарастване ще бъде доста по-бавно, в сравнение с през десетилетията преди пандемията от ковид. Според данните от изследването сред 1990 година и 2019 година междинната дълготрайност на живота в международен мащаб се е нараснала със 7,8 години, а сред 1960 година и 1990 година - с 19,5 години. Броят на годините, прекарани в положително здраве, също се чака да нарасне, само че с по-бавни темпове, като до 2050 година се чака нарастване с 2,6 години.
Според изследването сред 2000 година и 2021 година се следи 49,4% нарастване на броя на изгубените години живот в положително здраве заради влошено здраве и преждевременна гибел вследствие на фактори, свързани с неприятния метаболизъм. Лошото здраве при хората на възраст сред 15 и 49 години от ден на ден се дължи на тези фактори, означават откривателите.
В публикация в The Lancet, оповестена дружно с констатациите, шефът на IHME професор Кристофър Мъри съобщи, че „ бъдещите трендове могат да бъдат много разнообразни “, защото фактори като увеличеното затлъстяване, растежът на болесттите, свързани с използването на опиати, и увеличеното замърсяване и предаване на инфекциозни заболявания, породени от изменението на климата, се отразяват на публичното здраве.
Мъри допусна, че с цел да се резервира напредъкът, ще са нужни „ съответни здравни фрагменти, политици, които се приспособяват към новите обстановки, и самодейни тактики за справяне с новите закани, когато те се появят “.
Обръщането на трендовете в продължителността на живота поради пандемията от Ковид-19, когато забавянето на незабавната помощ или лекуването на хронични болести бяха постоянно срещани, беше „ удивително поради съвсем непрекъснатия ритъм на прогрес в международен мащаб, който другояче се наблюдаваше в продължение на съвсем седем десетилетия “, означи той.
Въпреки че цялостното влияние на пандемията евентуално няма да бъде известно в продължение на няколко години, тя е „ блестящо увещание, че здравните изгоди са несигурни “, добави той.
Проучването откри, че най-големият спад в заболеваемостта е обвързван със здравето на майките и децата, както и с рисковата вода, канализацията и миенето на ръцете. Тези числа подсказват, че ограниченията в региона на публичното здраве, както и филантропичните стратегии в по-бедните страни, са били сполучливи през последните три десетилетия, обявиха откривателите.
Мъри съобщи пред „ Файненшъл таймс “, че „ като се изключи Ковид, сме очевидци на прогрес “, частично с помощта на вложенията в превантивни ограничения. Това важи с особена мощ за най-бедните страни посредством интернационалните начинания, като да вземем за пример алианса за ваксини „ Гави “ и стратегиите за битка с маларията.
Този предпазен метод обаче е по-слабо изразен в „ света на междинните и високите приходи. Напредъкът е налице, само че не се планува толкоз добре накъде отиваме и не се опитваме да изпреварим измененията в тези страни “, сподели той, съобщи Българска телеграфна агенция.
Болестите, свързани със застаряването и метода на живот, съставляват голямо предизвикателство за претрупаните здравни системи.
Установените обстоятелства сочат огромна смяна от епохата, в която инфекциозните заболявания и неприятното майчинско и детско здраве са били измежду най-големите закани, към епохата, в която здравните системи би трябвало да се оправят с „ рисковите фактори, свързани с метаболизма “, в това число високите равнища на кръвната захар и мазнините, които са довели до внезапно повишаване на „ незаразните “ заболявания като сърдечни болести, диабет и рак.
Ново изследване, оповестено от Института за здравни индикатори и оценка (IHME) към Вашингтонския университет, откри също по този начин, че предстоящата дълготрайност на живота евентуално ще се усили с съвсем пет години сред 2022 и 2050 година, достигайки малко над 78 години. Очакваното нарастване с 9,2 години в Африка на юг от Сахара спомага за доближаването на продължителността на живота сред по-богатите и по-бедните райони в света.
Очакваното световно нарастване ще бъде доста по-бавно, в сравнение с през десетилетията преди пандемията от ковид. Според данните от изследването сред 1990 година и 2019 година междинната дълготрайност на живота в международен мащаб се е нараснала със 7,8 години, а сред 1960 година и 1990 година - с 19,5 години. Броят на годините, прекарани в положително здраве, също се чака да нарасне, само че с по-бавни темпове, като до 2050 година се чака нарастване с 2,6 години.
Според изследването сред 2000 година и 2021 година се следи 49,4% нарастване на броя на изгубените години живот в положително здраве заради влошено здраве и преждевременна гибел вследствие на фактори, свързани с неприятния метаболизъм. Лошото здраве при хората на възраст сред 15 и 49 години от ден на ден се дължи на тези фактори, означават откривателите.
В публикация в The Lancet, оповестена дружно с констатациите, шефът на IHME професор Кристофър Мъри съобщи, че „ бъдещите трендове могат да бъдат много разнообразни “, защото фактори като увеличеното затлъстяване, растежът на болесттите, свързани с използването на опиати, и увеличеното замърсяване и предаване на инфекциозни заболявания, породени от изменението на климата, се отразяват на публичното здраве.
Мъри допусна, че с цел да се резервира напредъкът, ще са нужни „ съответни здравни фрагменти, политици, които се приспособяват към новите обстановки, и самодейни тактики за справяне с новите закани, когато те се появят “.
Обръщането на трендовете в продължителността на живота поради пандемията от Ковид-19, когато забавянето на незабавната помощ или лекуването на хронични болести бяха постоянно срещани, беше „ удивително поради съвсем непрекъснатия ритъм на прогрес в международен мащаб, който другояче се наблюдаваше в продължение на съвсем седем десетилетия “, означи той.
Въпреки че цялостното влияние на пандемията евентуално няма да бъде известно в продължение на няколко години, тя е „ блестящо увещание, че здравните изгоди са несигурни “, добави той.
Проучването откри, че най-големият спад в заболеваемостта е обвързван със здравето на майките и децата, както и с рисковата вода, канализацията и миенето на ръцете. Тези числа подсказват, че ограниченията в региона на публичното здраве, както и филантропичните стратегии в по-бедните страни, са били сполучливи през последните три десетилетия, обявиха откривателите.
Мъри съобщи пред „ Файненшъл таймс “, че „ като се изключи Ковид, сме очевидци на прогрес “, частично с помощта на вложенията в превантивни ограничения. Това важи с особена мощ за най-бедните страни посредством интернационалните начинания, като да вземем за пример алианса за ваксини „ Гави “ и стратегиите за битка с маларията.
Този предпазен метод обаче е по-слабо изразен в „ света на междинните и високите приходи. Напредъкът е налице, само че не се планува толкоз добре накъде отиваме и не се опитваме да изпреварим измененията в тези страни “, сподели той, съобщи Българска телеграфна агенция.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ